Исторически бележки за една забравена софийска пивоварна.

Основната информация за възникването на пивоварната индустрия в София след Освобождението, дължим на кюстендилеца проф. Георги Колушки (1864 – 1944), и по специално на неговата статия „Нашето пивоварство“, публикувана в Списание на българското икономическо дружество, ІІІ, 1898 г. кн.1, с.1-40. В уводната част на това изследване, озаглавена „Няколко думи за появяването на пивоварството в България“ авторът изнася „някои кратки сведения за първоначалното зараждане и последователното развитие на тази наша индустрия“, сведения, голяма част от които по неговите признания е почерпил от един от пионерите на българското пивоварство - г-н Георги Прошек. Тази начална информация впоследствие се възпроизвежда във всички по късни изследвания върху развитието на пивоварството у нас. Като се доверяваме на сведенията почерпени от г-н Прошек, запазваме си правото и да ги подложим при нужда на проверка и сравнение с други източници, доколкото все пак същите са съвсем кратки и фрагментарни.

Сред първите пивоварни фабрики открити в София, е т.н. Младенова пивоварница. Според разказа на г-н Прошек, възпроизведен в статията на Г.Колушки, „…Около 1886 – 1887 г. Кривия Стоян, бащата на Младен Стоянов, почнал да вади пиво в собствената си фабрика, в София (на „Банишора“). Тази фабрика е постоянно работила до края на 1897 г., когато и Младен Стоянов се сдружи с наемателите на Павловската фабрика…“ (1).



Годината на основаването на пивоварната – 1886, се потвърждава от една по късна реклама, публикувана в „Български алманах за 1895 г.“, ред.П.Петров, г.ІV, София, 1895 г., печ.Петър Петров и с-ие, с.108-109, в която се посочва, че Първа българска пивоварна фабрика на Младен С. Тодоров в София е основана в 1886 г. Относно претенцията че е „първата българска“ пивоварна фабрика „в София“, можем да се съгласим с известни резерви, доколкото липсва каквато и да е информация за пивоварните на софийските жители Стоянчо Цветков (Рунтов) и г-н Джансъзов. За първата Г.Колушки отбелязва, че е открита през 1882 г. в района на училището „Св.св.Кирил и Методий“ и работила 2-3 години, преди притежателят и да фалира, а за втората упоменава че е наета от Джансъзов от вдовицата на Дюкорп около 1879-80 г. и работила до 1883 г., когато пък са я наели братя Прошекови. Ако предположението ни, че предприятието на Рунтов, както и Княжевската пивоварница са били малки, по скоро занаятчийски работилници за пиво, е вярно, то претенцията за „първа българска софийска“ пивоварна, трябва да приемем за основателна, доколкото Младеновата пивоварна е сравнително голяма и добре уредена фабрика. Още повече че другите по стари пивоварни в София са основани с чуждестранен капитал – французинът Дюкорп създава Княжевската пивоварна през 1873 г., австриецът Петро Спици работи в София през 1877-1878 г., чехите братя Прошек основават собствена пивоварна през 1884 г. първо в Княжево, а през следващата година местят производството в новата си фабрика в София, а сърбинът Лазар Трифкович започва строежа на пивоварна в Павлово през 1882-1883 г. и я пуска в експлоатация чак през 1885-1886 г. Чуждите предприемачи разполагат с по-големи капитали, ето защо построяването на фабриката на Стоян Кривия в „Банишора“ и пускането и в експлоатация една година след тази на Братя Прошек, е достойно за уважение.

Неизвестно е кога и поради какви причини фабриката преминава в ръцете на сина на Стоян Кривия - Младен Стоянов Тодоров. Със сигурност може да се твърди, че към 1892 г. Младен Тодоров е вече неин собственик. През 1892 г. в Пловдив се провежда Първото българско земеделско-промишлено изложение. Младеновата пивоварна участва в изложението и е наградена със златен медал. (2)

На регионалния пазар Младеновата пивоварна се конкурира успешно с останалите столични пивоварни : големите фабрики „Братя Прошекови“ и „Павлово“, както и с по малката такава на Таки Димитров, впоследствие закупена през 1895 г. от Гр.Найденов и С.Таджер. В гореспоменатата реклама се посочва, че „произвождаемата във фабриката бира в бурета и бутилки се предпочита от столичното население от всички други фабрики“, както и че „поръчки се приемат за в северна и южна България направо във фабриката, с цени съвършенно умерени“.

Фабриката разчита за пивопроизводството на местен ечемик, докато хмела е изцяло внос от чужбина. (3) През 1895 г. дружеството преработва пивоварен ечемик на стойност 30000 лева. Предпочитани са сортовете пролетен ечемик „Шевалие“ и „Хана“. (4)

Според статистическите данни на Министерството на финансите, през 1895 г. пивоварното заведение на Младен Стоянов произвежда 327040 литра бира, продава 404780 литра (вкл. произведени количества от предходната година), като заплаща акциз на държавата в размер на 20239 лева. През 1896 г. фабриката произвежда 322570 литра бира, продава 392290 литра, и заплаща акциз в размер на 19615 лева. През 1897 г. са произведени 263250 литра, продадени са 262120 литра, и е заплатен акциз 13106 лева. (5) Тези резултати нареждат Младеновата пивоварна през 1895 г. на трето място в страната по обем на производството и реализираното пиво, непосредствено след пивоварната на братя Прошекови в София и тази на Йохан Хаберман в Русе.

С приемането на Закона за насърдчение на местната индустрия от 20.12.1894 г . (обн. „Държавен вестник“, ХVІІ, бр.22 от 28 януари 1895 г.), и допълнението му от 06.03.1896 г., се поставя началото на протекционистичната стопанска политика в България, включително и спрямо пивоварната индустрия. Законът предвижда следните привилегии за пивоварните фабрики в страната: освобождаване от мито и пренасянето с 35 % намаление по държавните железници на машини и части за машини при техния внос; освобождаване от мито и пренасянето с 35 % намаление по държавните железници на суровините, нужни на фабриките за производството и липсващи в страната; освен това с това намаление се ползват пивоварните фабрики и при превоза на произведеното от тях пиво.

Пивоварната на Младен С. Тодоров също се възползва от привилегиите на закона. Съгласно Свидетелство № 720/66 от 14.03.1896 г. на Министерството на търговията и земеделието (обн. „Държавен вестник“, ХVІІІ, бр.77 от 10 април 1896 г.) издадено на Младен С.Тодоров, фабричното му пивоварно заведение може да се ползва от облагите и правата по чл.3, букви в, г и д от Закона за насърдчение на местната индустрия, а именно : да внася от чужбина без мито, 3 вагона празни бъчви (бурета), както и да ги пренася с отстъпка 35 % от тарифите на БДЖ. През следващите години са издадени множество такива свидетелства, с които на пивоварната се разрешава безмитния внос на необходимите за производството материали и суровини : хмел, квас (мая), дърво за тапи, дъбови дъги, бъчви, бурета и каци, смола за бъчви, декстрин, филтрова маса, минерално машинно масло, машини и техните части, както и да пренася с 35 % отстъпка от тарифите на БДЖ внесените материали, изработеното от фабриката пиво, и нужния за производството му местен ечемик, както и местни каменни въглища.

През втората половина на 1895 г . на столичния бирен пазар се появяват нови играчи – съдружието „Михайловски и Хайрабедиян“ наема Държавната парна пивоварна фабрика в Павлово, а съдружието „Гр.Найденов и Таджер“ купува на търг бившата пивоварна фабрика на Таки Димитров в София (на ул.Белчев), и двете фабрики започват производство на пиво. Съдружието „Михайловски и Хайрабедиян“ навлиза с размах в тази индустрия, то разполага с огромни капитали, а през 1895 г. печели и държавната поръчка за строеж на Варненското пристанище.

През 1896 г. столичните пивоварни имат следните показатели. Лидери са „Братя Прошекови“ които произвеждат 685640 литра и продават 624330 литра; Павловската пивоварна произвежда 416000 литра пиво и продава 382230 литра, Младеновата пивоварна произвежда 322570 литра и продава 392290 литра, „Гр.Найденов и Таджер“ произвежда 308600 литра пиво, но успява да продаде едва 79920 литра. На столичния пазар оперират и две по-малки пивоварни – на братя Радойкови в гр.Самоков и на Иван Маслев в с.Мирково, Пирдопско. През 1897 г. конкуренцията между столичните пивоварни се изостря още повече. Всичката произведена от тях бира се продава основно в София и окръга, като само павловската пивоварна прави опит за експорт в Истанбул. (6) (7) За да избегнат сложилата си ситуация, при която се гонят големи обеми произведено пиво, при висок риск за успешен пласмент на произведените количества в началото на второто тримесечие на 1898 г. Михайловски и Хайрабедиян сключват споразумение с Младен Тодоров и със съдружието „Гр.Найденов и Таджер“. Трите пивоварни се обединяват и започват да работят „задружно“ под фирмата „Михайловски и Хайрабедиян и С-ие“, и то само в пивоварната в Павлово, като двете по малки софийски фабрики спират работа и се затварят. (8) (9) На практика това е първият пивоварен картел в родната пивоварна индустрия. Както и последващите такива, и този си оказва краткотраен и неуспешен.

Това сътрудничество продължава по малко от две години. Строежът на Варненското пристанище бързо стопява активите на „Михайловски и Хайрабедиян“. До 1899 г. фирмата им претърпява сериозни сътресения - след две зимни бури, които повреждат плавателния състав и строителните съоръжения „Михайловски и Хайрабедиян“ почти фалира. Съдружниците се разделят и Ованес Хайрабедиян е принуден да регистрира фирмата „Михайловски и Хайрабедиян“ като еднолична в търговския едноличен регистър при Софийския окръжен съд. За да спаси проекта, Хайрабедиян се обръща за помощ към конкурентите си в пивоварния бранш – братя Прошекови. Предприемчивите чешки фабриканти приемат офертата му и правата по довършването на пристанището се прехвърлят на едно новосъздадено акционерно дружество което се регистрира в Софийския окръжен съд през същата 1899 г., наименовано „Безименно акционерни дружество за направа на Варненското пристанище“, със седалище в гр.София, и с управителен съвет в състав : Ованес Хайрабедиян, Иван Грозев, и Георги Прошек, което дружество в крайна сметка довежда проекта до успешно завършване през 1906 година.

Твърде вероятно е в замяна на включването на братя Прошекови в амбициозния проект, Ованес Хайрабедиян да е поел ангажимент да се оттегли от пивоварната индустрия. Това е само предположение, но в крайна сметка през 1900 г. договорът за наем на Павловската пивоварна е прекратен и през декември 1900 г. Министерството на финансите обявява нов търг за отдаване под наем на държавната пивоварна. Прекратяването на договора е тежък удар и за двамата съдружници на „Михайловски и Хайрабедиян“ в пивоварството, които работят в павловската фабрика. Гр.Найденов и Таджер така и не успяват да възстановят пивопроизводството в собствената си фабрика. Младен Стоянов Тодоров успява да мобилизира сили и ресурси и в крайна сметка да възстанови производството във фабриката си на ул.Козлодуй в кв.Банишора. Така в „Държавен вестник“, в бр.248 от 13.11.1900 г., е публикуван Приказ № 1736 от 09.10.1900 г. на министъра на финансите, съгласно който „назначава се за контрольор при новооткритата пивоварна фабрика на Мл. С. Тодоров в София контрольорът при спиртната фабрика в с.Владая, Цено Д. Кюрпанов, с годишна заплата 840 л.“.

На 08.01.1901 г. в пресата у публикувана реклама на „Младеново пиво“, в която Младен Тодоров обявява, че „фабриката е пусната в действие още от м.септември 1900 г.“, и уверява своите настоящи и бъдещи клиенти и питиепродавците в столицата и в провинцията, че е пуснал в продажба само „отлежало и доброкачествено пиво“, както и че „поръчките, за гдето и да бъдат, ще се изпълняват бързо и точно“. (10)

Младеновата пивоварна бързо възвръща позициите си на столичния пазар, въпреки че Павловската пивоварна е наета от банкерската фирма на Паскал Гълъбаров и още на 1 май 1901 г. пуска на пазара първото си пиво. Фабриката в Банишора е модернизирана и сградата и става един от символите на София. Изобразена е на пощенска картичка „Поздрав от София“, заедно с „Лъвов мост“, издадена от Народна печатница София.

Специалитет на пивоварната е т.н. квасно пиво, или бира с мая, която се прави специално за столичната пивница „Чабук-Чабук“ и за други реномирани столични локали. Младеновото квасно пиво е мътна бира с изразен аромат и вкус на малц и бирена мая. (11)

Пивоварната фабрика работи активно през периода 1901-1906 г. (12) През 1904 -1906 г. собственикът на фабриката попада в полезрението на данъчните власти. Осъден е за неплатени на държавата акцизи по Закона за акцизите и по Закона за питиетата и е принуден да води дела, които стигат до разглеждане и пред ВКС. (13) Замесва се и в дело за самоуправство – обвинен е в разрушаване на хамбар с жито, даден на съхранение от съдебния пристав на трето лице. (14) Макар че няма конкретна информация за точната дата на прекратяване дейността на фабриката, тя трябва да се отнесе към края на 1906 г.. В подкрепа на това е и публикуваната в „Държавен вестник“, бр.20 от 25.01.1907 г. Заповед № 79 от 10 януарий 1907 г. на министъра на финансите, съгласно която „се уволнява контрольорът при пивоварната фабрика на М.С.Тодоров в София, Д.Винаров, по закриване на фабриката.“.

Затворена е славна страница в историята на българската пивоварна промишленост. Историята обаче не свършва дотук. През 1908 г. Младеновата пивоварна е възродена от командитното дружество „Спиро Холийолчев и с-ие“, което преустройва малката фабрика в ново модерно предприятие под името „Парна пивоварна фабрика „Македония“, което е официално открито на 30.11.1908 г. (15)  Но това е вече друга история...

автор : Никола Младенов, 03.03.2022 г.
________________________________________
(1) Колушки, Георги. „Нашето пивоварство“, Списание на българското икономическо дружество, ІІІ, 1898 г. кн.1. с.3.
(2) в-к „Нашето първо изложение“, официално издание на Пловдивската окръжна постоянна комисия, бр.49 от 7 ноември 1892 г., стр.7, и „Български алманах за 1895 г.“, ред.П.Петров, г.4, София, 1895, печ.Петър Петров и с-ие, с.108-109
(3) вж. Окръжно № 4172 от 23 октомври 1895 г. на Министерство на търговията и земеделието — в: „Държавен вестник“ от 1 ноември 1895 г., бр.240, с.6-7.
(4) вж. доклад на Отделението за земеделието за получените през 1895 г. резултати от раздадените на населението семена за подобрение съществующите и въвеждание нови земледелчески култури — в: „Държавен вестник“ от 12 ноември 1896 г., бр.249, с.3-6.
(5) Колушки, Георги. „Нашето пивоварство“, Списание на българското икономическо дружество, ІІІ, 1898 г. кн.1. с.19.
(6) Иванов, Н. Изложение на състоянието на Софийското окръжие през 1896 – 1897 год., представено на Софийский окръжен съвет при откриванье редовната му сесия през 1898 година от софийский окръжен управител Н.Иванов, София, 1897 г., печатница Ив. Г. Говедаров и С-iе, с.36.
(7) Дюрастел, А. Международен алманах за България 1898 г., София, Придворна печатница (Братия Прошекови), 1897 г., с 991
(8) Колушки, Георги. „Нашето пивоварство“, Списание на българското икономическо дружество, ІІІ, 1898 г. кн.1. с.3 и 19,
(9) Иванов, Н. Изложение на състоянието на Софийското окръжие през 1897 – 1898 год., представено на Софийский окръжен съвет при откривание редовната му сесия през 1898 година от софийский окръжен управител Н.Иванов, София, 1898 г., Държавна печатница, с.35
(10) в-к „Нов век“, г.ІІ, София, 25.02.1901 г., бр.280, с.1
(11)Български алманах за 1897, София, 1897, печатница Ив.Говедаров и сие, с.1661, и в-к „Нов век“, г.ІV, София, 23.10.1902 г., бр.520, с.1
(12) срв. „Държавен вестник – бр.257 от 23.11.1900 г., с.8, бр.90 от 27.04.1901 г., с.8, бр.10 от 14.01.1902 г., с.8, бр.101 от 14.05.1902 г., с.8, бр.23 от 10.05.1903 г., с.23, бр.173 от 09.08.1903 г., с.7, бр.97 от 07.05.1904 г., с.15, и бр.176 от 22.08.1905 г., с.9.
(13) срв. „Държавен вестник – бр.31 от 10.02.1905 г., с.8, бр.78 от 09.04.1905 г., с.13, и бр.95 от 07.05.1905 г., с.9,
(14) срв. „Държавен вестник – бр.155 от 27.07.1905 г., с.9.
(15) в-к „Свободно слово“, г.V, 29.11.1908 г., с.4